27.11.2022

10 българи, реализирали се в спорт без традиции в България

Спортистите, освен артистите и учените, са най-качественият и бърз положителен PR, който една държава може да си направи.

Те прославят името на страната си на най-големите световни форуми и независимо на кое място я класират, успяват да накарат околните да споменат поне веднъж името на родината ни в техния национален ефир.

Има спортове, в които България е с дългогодишни традиции – борба, художествена гимнастика, волейбол. Но има и такива спортни дисциплини, в които не ни се вярва, че имаме родни представители.

Никой няма да се изненада, че повечето са сред тези, които изискват зимни условия. Но не всички. Можете ли да предположите кои са те? Да видим дали сте познали поне един. 😉

1. Екатерина Дафовска – биатлон

Тя печели за България първия и единствен засега златен медал от Олимпийски игри – в Нагано през 1998 г. Нейната най-успешна дисциплина си остава 15 километра индивидуално за жени, след като през 2004 г. в Минск грабна и Европейската титла в дисциплината. Сред най-ценните ѝ победи още са и двата бронзови медала от Световни първенства.

Така Екатерина Дафовска се превръща в най-успешния български биатлонист, а и състезател от зимните спортове, за страната ни. И от държава, без никакви сериозни успехи в нито една зимна дисиплина, благодарение на Катя Дафовска, България изгрява на небосклона на биатлона и оставя трайна следа в него. Към 1990 г. България разполага с едва няколко писти за ски бягане, ориентиране и биатлон.

2. Радослав Янков – сноуборд

Като сме започнали с „нямане-то“ – към 2016 г. България няма и полигон за сноуборд, но има носител на Световната купа в паралелните дисциплини. Той е Радослав Янков. И след като записа името си сред тези на фаворитите в спорта, мнозина започнаха да се чудят как така изведнъж е постигнал това. А всъщност този успех е дългоочакван от самия Радо.

За първи път се качва на ски, когато е 3-годишен. На сноуборд се прехвърля, когато е на 8 г. А на 13 г. вече грабва златен медал от детското световно първенство в Италия. Следват два спечелени световни шампионата за младежи. Така дава добри заявки при включването си към мъжете, но травми и контузии забавят това.

Въпреки всички трудности през 2014 г., на Олимпийските игри в Сочи, Янков се класира 21-ви на паралелния слалом и 25-ти на паралелния гигантски слалом. През следващата година печели Световната купа на FIS в сноуборд слалома, а през 2017 г. завоюва малкия световен глобус на FIS в паралелния гигантски слалом. В общото класиране за световната купа в сноуборд слалома пък се класира на 2-ро място. Като за състезател в спорт, недостатъчно развит за подготовка на кадри на професионално ниво в страната ни, това са доста добри резултати – не мислите ли?

3. Александра Жекова – сноуборд

Задържаме се в същия зимен спорт – сноуборд. Изместваме само вниманието си към представителките на нежния пол, както и сменяме дисциплината. Нашата най-добра представителка в сноуборда е Александра Жекова, която стартира своята кариера на 11 години.

Първо се състезава във всички дисциплини, но от 2000 г. насам се съсредоточава в сноуборд кроса. В периода 2003-2018 г. Жекова става 13 пъти Национален шампион на България.В кариерата си има още две втори места на Световното първенство за младежи и три златни медала от Световната купа на FIS. През 2015 г. печели първо място на Зимната универсиада в Швейцария. На Олимпийските игри в Сочи се класира пета, а на тези в Пьонгчанг – шеста.

За да са налице всички тези резултати, се изискват усилени тренировки. Поради липсващи условия в страната ни, Александра се подготвя основно в чужбина. Но никога не се замисля дали да не се състезава за друга държава, която би й предоставила всичко необходимо за качествена подготовка.

4. Владимир Зографски – ски скокове

Предполагам, поне веднъж сте попадали на кадри от състезание по ски скокове – една дълга шанца, по която състезателят се спуска и като се отлепи от нея, изкарва сякаш цяла вечност в летеж, докато накрая не се приземи на пистата. А знаели ли сте, че имаме представител в този спорт? Да, истина е – казва се Владимир Зографски. Дори през 2011 г. успя да влезе в топ 10 на Световната купа! Немислимо направо!

Та той, когато е бил малък, е започнал подготовките си в домашни условия – докато баща му го е държал във въздуха, Владо е заставал в позата на летеж, която трябва да се заеме при състезание. Представяте ли си? При такъв кариерен старт в началото, да успееш се изкачиш до 8-мото място в старт на Световната купа?! Това е достойно за възхищение!

5. Александра Фейгин – фигурно пързаляне

Ако случайно сте чували името на родината ни в състезания по фигурно пързаляне в близкото минало, 100% това е било заради Албена Денкова и Максим Стависки. Но знаете ли, че те имат своя достойна наследница в добрите си представяния сред подрастващите? Казва се Александра Фейгин. Както запомнящата се фамилия, така и любовта към спорта на лед, младото момиче дължи на своя баща. На пързалката я води, когато тя е на 5 и досега тя оставя нейната най-голяма страст.

В своята кариера Александра вече е двукратен шампион на България, носителка на купата на София, носителка на купата Денкова – Стависки. При дебютното си участие на световното първенство за жени през 2019 г. в Сайтама, става 17-та в крайното класиране. Тази позиция завоюва и на Световното първенство в Швеция през 2021 г., като по този начин спечели и квота за Олимпийските игри през 2022 г. в Пекин. Само за справка – последният път, когато България е имала представителка сред жените във фигурното пързаляне на Олимпиада, е през 1998 г.

До този момент Фейгин е спечелила за България над 70 медала… а тя самата е едва 18-годишна. И въпреки че България не ѝ дава достатъчно добри условия за тренировки, Александра прави всичко възможно, за да прославя името на страната ни.

6. Евгения Раданова – шорттрек

България има една-единствена спортистка, която е участвала в кариерата си както на зимна, така и на лятна Олимпиада (съответно със спортовете шорттрек и колоездене). Нейното име е записано със златни букви в историята на българския спорт. Тя е жената, отворила вратата на спорт като шорттрека за България. Тя е жената, която е постигнала резултати, близки, та понякога и по-добри, от тези на хора, които са се подготвяли в най-добрите зали и при най-добрите условия. Докато тя едва е успявала да си подсигури прилична екипировка, за да участва на състезание.

Тя донесе за страната ни 3 олимпийски медала в шорттрека, като два от тях спечели в една и съща олимпиада. Не постигано от никой друг роден спортист. Седем пъти е абсолютна европейка шампионка. В богатата си кариера има 47 медала от европейски първенства, като 37 от тях са златни. Това е неповторимата Евгения Раданова.

На леда стъпва за първи път през 1987 г., когато родителите ѝ я водят на пързалката, за да стане състезател по фигурно пързаляне. Но тя избира друг спорт. Нов спорт. Непознат дори за самата нея. Казва, че едва 2 години, след като започва да тренира и отива на първото си състезание в Унгария, вижда и разбира какво точно тренира. Осъзнава, че единственото, по което си прилича с останалите състезателки като екипировка, е трикото. Защото каската ѝ е за хокей, а кънките – за фигурно пързаляне. Оттам се връща още по-амбицирана и е благодарна, че е имало и други запалени деца, за да има здравословна конкуренция поне в началото. После остава надпреварата ѝ само с хронометъра. И както се казва, „всичко след това е история“.

7. Габриела и Стефани Стоеви – бадминтон

Всеки поне веднъж в детските си години е играл федербал. Е, всъщност това е немското име на бадминтонът. Така, вече си наясно за кой спорт ще говорим. Сега остава да познаеш и за кои наши състезателки ще стане дума. Точно така – използваме множествено число, защото бадминтонът е колективен спорт. Но в случая състезателките ни са и сестри – не само на терена, но и в живота. Това са Габриела и Стефани Стоеви.

През 2018 г. на европейското първенство в Уелва, Испания, печелят титлата без загубен сет. Тази първа награда е и първа в историята на българския бадминтон. През 2021 г. повторно печелят същия шампионат – този път в Киев, Украйна. Имат и трофей от европейските игри в Баку през 2015 г. А най-високата позиция, която сестрите са постигали в световната ранглиста за жени, е 12-та. Завидно добри постижения за дами, реализиращи се в спорт, слабо познат и развит в страната ни. Но работещи усърдно за популяризацията му.

8. Веселин Топалов – шахмат

Не може да не сте чувала израза „Еее, какво толкова го мислиш – да не си Гари Каспаров?“. Но знаете ли, че има българин, който се е изправял срещу именития руски шахматист за титлата световен шампион? ДА! Дори е печелил! Това е великият, единственият световен шампион по шах в страната ни; достигналият до ниво „шахмайстор“ едва на 12 г., на 14 г. станал международен майстор в спорта, а на 17 – обявен за най-многообещаващият шахматист в света – Веселин Топалов!

За таланта му в шаха се разбира още с навлизането му в спорта – печели световната титла за юноши до 14 г.; става световен вицешампион за юноши до 16 г. и балкански шампион за юноши. След преминаването си в категория мъже, също става балкански шампион; финалист е в турнира на претендентите за световната титла по класически шах, но губи; печели бронзов медал от Световното първенство в Триполи.

Най-важната година за Топалов е 2005 – тогава става световен шампион по шах, след изключителното си представяне на турнира в Сен Луис, Бразилия. В същата година е награден и с шахматен Оскар! Той е първият и единствен български шахматист носител на тази награда! На следващата година Топалов достига ЕЛО 2801 (коефицент – относителна оценка на силата на играча), което му отрежда второто място веднага след Гари Каспаров.

В своята кариера Веселин Топалов е участвал на 8 шахматни олимпиади с българския отбор, както и е побеждавал всички гросмайстори в света! Неговите постижения остават ненадминати в страната ни и до днес. Вече разбирате, че не всеки спорт е обвързан с физическа сила, но постиженията навсякъде имат своята тежест. Особено когато са се реализирали срещу най-добрите съперници!

9. Петър Стойчев – плувен маратон

Знаете ли кой е българинът, когото с чисто сърце можем да наречем „Повелителят на моретата“? Това е Петър Стойчев. Интересно е как човек, роден в град без излаз на море, се запалва по плуването в открити води. В басейна влиза още в детската градина. Добри резултати започва да показва още в юношеските си години. Но силата си в дългите дистанции открива при участието си на маратона в Охрид през 1993 г., когато финишира на 19 сек. след победителя. И малко по малко става част от света на плувния маратон. В своята кариера прави редица изумителни постижения. Поставя световен рекорд за преплуване на Ла Манша. Той е първият човек, преплувал пролива под 7 часа! Та това си е да изкараш почти цял работен ден в плуване…

През 2011 г. Петър Стойчев печели Световното първенство за плуване в открити води при температура на водата +30,9° С. Пет години по-късно показва, че освен в горещи, може да плува и в много студени води – печели Световното първенство по плуване в ледени води. Температурата на водата тогава е -0,4°С, а на въздуха – -11°С. Внимание! За всичките си успехи при тези температурни амплитуди на водата, Стойчев се подготвя… ментално! „Как така“ ще се запитате? Ами в България няма такива крайни температури – просто климатът е такъв. И той продължава да се готви, плувайки в басейн, но психически си представя, че температурата на водата е различна. Не просто плувец, а магьосник!

В своята колекция Стойчев има още 3 бронзови медала от Световни първенства, 11 поредни години печели световната купа по плувен маратон, участва в 4 Олимпиади и съвсем заслужено през 2009 г. е почетно приет в залата на „Световната плувна слава“ в Щатите, като е обявен за най-добрия световен плувец в открити води. Просто без съмнение второто му име е Посейдон, а километрите, които е преплувал в живота си, далеч надхвърлят няколко пъти дължината на Екватора!

10. Александър Бачев – кайт фойл

Ако ей сега поискам да си затворите очите и да си представите сърфист, от коя държава ще е той? Хаваи, може би? Или Австралия? А защо не България? Ще кажете „Е, то тук нямаме сърфисти“. Грешите. Макар да е родом от София, Александър Бачев изкарва летата си на морето и съвсем естествено започва да се увлича по водните спортове. Първо опитва уиндсърф, но след това кайтът става неговата истинска страст. Едва няколко години, след като се е запалил по кайта, участва и в първото си световно първенство.

Две-три години по-късно пък дава първите си добри класирания сред мъжете – завършва пети на световното и на европейското първенства. Така лека-полека стига до 6-тата позиция в световната ранглиста по кайт сърф. При тези високи резултати, през 2016 г. решава да се специализира в новия, по-техничен клас – хидро фойл. На първите Световни плажни игри в Катар през 2019г. успява да се класира на 4-та позиция. Мечтата му е да успее да завоюва квота за Олимпийските игри в Париж, когато кайт сърфингът ще дебютира като олимпийски спорт. Стискаме ти палци, момче! И нека вятърът бъде с теб!