27.11.2022

Мондиал 2022: Катар и правата на жените

Една от основните критики към Катар в ролята му на домакин на Световно първенство 2022 бяха правата на жените там, наред с отношението към работниците, корупцията, третирането на ЛГБТ общността и други. Проучване на нашите колеги от Sportlive.bg установи, че ситуацията не е най-лошата възможна. Нещо повече – за страните от Персийския залив дори е оптимална. Поне на думи. И на точки от законодателството на държавата. Но пак е нещо.

В наше време Катар е считана за прогресивна арабска държава. Наистина, през новия век управниците ѝ направиха доста отстъпки, компромиси и нововъведения, които засягат жените. Така например шейх Хамад бин Халифа Ал Тани не само превърна емирството в един от най-големите износители на газ в света, но и поне формално изравни гражданските права на жените и мъжете. Той дойде на власт през 1995 г. и наистина с него начело Катар значително прогресира.

На Олимпийските игри в Лондон катарския флаг на откриването беше носен от 19-годишната състезателка по стрелба с пневматична пушка Бахия Ал-Хамад. Това е исторически момент, тъй като страната участва в олимпиади от 1984 г. насам, но никога знаменосец не ѝ е била жена. Нещо повече: стрелбата дълго време се е считала за изцяло мъжки спорт.

Домакинът на Световното тази година беше първата страна от Персийския залив, която разреши на жените да гласуват. Случи се през 1999 г. Но дамите на политически длъжности са съвсем малко. Наскоро четири жени бяха назначени в парламента на Катар, отговарящ за разглеждане на държавния бюджет и разработването на законите.

Преди около десетилетие нито един уважаващ себе си катарец не би излязъл на улицата, вървейки рамо до рамо със съпругата си. Той е ходел 2 или 3 крачки пред нея, сочи изследване на компания “RAND”. Днес, в 2022 г., мъжете и жените не само ходят рамо до рамо, но няма нищо необичайно в това да ги видиш да се мотаят в търговския център в центъра на Доха и дори да се държат за ръце.

Равенството между мъжете и жените дори е заложено в Конституцията през 2003 г. Тогава за първи път в историята министър на просвещението става жена – поетесата, политик, с бакалавърска степен по арабски език – шейха Ал-Махмуд. Това оказва своето влияние и в периода 2008-2009 г. в университета в Катар 76% от учащите се са от женски пол. Като цяло жените в страната са по-високообразовани от мъжете. Сред 25-годишните катарци на всеки 100 жени с висше образование се падат само 46 мъже със същата образователна степен.

През 2001 г. законът за държавната служба и постановление на Министерски съвет изравнява правата и задълженията на двата пола на работното място. Година по-късно е приет закон, даващ на катарките право да получават пенсия. През 2004-та влиза в сила закон за труда, който гласи, че жените и мъжете трябва да имат равни трудови права, включително по отношение на заплатата и възможността за кариерно израстване.

Дотук обаче с възвеличаването на Катар като страна, третираща жените наравно с мъжете.

В страната все още нежният пол е под опеката на силния такъв, а някои катарки бягат зад граница в търсене на повече независимост. Катарката може да има достъп до разкошен живот, но не може да излезе на улицата с къси панталони. Тя може да открие свой бизнес, но продължава да се чувства незащитена от полицията. На практика 6% от жените в емирството управляват собствени компании, като този показател е най-висок сред страните от Персийския залив.

 

В Катар все още има противоречиви и противоречащи си закони, свързани с правата на женския пол. Там например няма закон, забраняващ гениталното осакатяване на жени, а тъй като темата е под табу, няма информация колко широко е разпространено това злодеяние. Като цяло катарците отхвърлят тази практика, но няма съмнение, че тя се прилага, макар и тайно.

Какъв е броят на принудителните бракове също остава загадка, тъй като избраникът на катарката трябва да бъде одобрен от нейния настойник, често нейният баща, в присъствието на двама свидетели мъже. Жените също така могат да получат задграничен паспорт и да пътуват сами, без разрешение на настойник от мъжки пол, но реалността е, че малко жени пътуват сами. Има не малко случаи, когато те са спирани на летището и карани да се обадят на мъж, който да потвърди, че е разрешил пътуването.

По закон на мъжете им е забранено да причинват морална или физическа вреда на своите жени, но нито домашното насилие, нито изнасилванията в брака са наказуеми. Установено е, че почти 1/4 от студентките в страната признават, че са подлагани на насилие. Ако пък бъде изнасилена и се обърне към полицията, катарката може да бъде обвинена в извънбрачен секс, което е криминално престъпление в страната. И докато катарецът може да се разведе едностранно и мигновено, жената е длъжна да се обърне към съда за същото. По закон жената отговаря за домакинството и трябва да се подчинява на съпруга си.

 

Катарките имат право да работят, но трябва да получат одобрение от семейството в избора си на професия и да работят нещо, което е социално приемливо. Броят на работещите жени в страната расте и до неотдавна 51% от тях работеха. Те обаче печелят до 70% по-малко от мъжете и често остават без работа. Много жени прекъсват работа или биват съкращавани, когато се омъжат или родят дете.

Жените в емирството имат право да притежават имущество и земя, да сключват делови договори, да контролират своите доходи и активи. Възможност да се направи аборт съществува, той е легален технически, но за да го направи, жената трябва да получи одобрението на комисия от трима медицински специалисти, както и случаят да отговаря на строги критерии.

Според законите и правилата жените в Катар имат много права и са равни на мъжете в много отношения. Но една катарска девойка неотдавна обрисува много добре каква всъщност е ситуацията с нежния пол в страната. Те всъщност са под локдаун, както беше почти целият свят през пандемията от коронавирус. С тази разлика, че в Катар жените са под карантина постоянно.